КРЕДИТНО-СПЕСТОВНА КООПЕРАЦИЯ
"РУСЕНСКА ПОПУЛЯРНА КАСА"
ВЪЗСТАНОВИТЕЛ И ПРАВОПРИЕМНИК НА РУСЕНСКАТА ПОПУЛЯРНА БАНКА





 

Германия е страна с богато на традиции, високо развито кооперативно движение, където възникват първите кредитни кооперации и кредитни кооперации с отдели за общи закупки и продажби, както и първите селскостопанските и занаятчийски кооперации за общи закупки и продажби в света.
През 1849 г. Шулце-Делич създава първите занаятчийски стокови кооперации на дърводелците и обущарите в своя роден град. Една година по-късно възниква първото заемодателно сдружение (Vorschussverein). След като обобщава опита на първите заемодателни сдружения, Шулце-Делич започва да ги нарича народни банки (Volksbanken), с което иска да подчертае техния характер на кредитни институции на средните слоеве, специализиращи се в предоставянето на кредити за оборотни средства в отличие от акционерните банки, концентриращи своята дейност върху финансирането на едрата индустрия и спестовните каси, занимаващи се предимно с поощряването на спестовността сред слоевете на населението с ниски доходи чрез влогонабиране, предоставянето на комунални и ипотечни кредити. Шулче-Делич въвежда принципа на неограничената материална отговорност на членовете-кооператори. По този начин става възможно кредитните кооперации да получават кредити от акционерните банки и спестовните каси, гарантирайки с неограничената отговорност на своите членове тяхната възвращаемост. С помощта на принципа на неограничената отговорност кредитните кооперации получават достъп до паричните и капиталовите пазари и по такъв начин стават част от институционалната структура на пазарното стопанство. Преходът към ограничена отговорност става едва на значително по-късен етап в тяхното развитие, когато кредитните кооперации са натрупали значителни собствени средства и могат да гарантират със собственото си имущество възвращаемостта на взиманите кредити.
С цел създаването на взаимен достъп до свободната ликвидност на кредитните кооперации възниква първата централна банка "Deutsche Genossenschaftsbank von Soergelq Parrisius und Co." Един от персонално материално отговорните съдружници на банката, Рудолф Парризиус има огромната заслуга за създаването на "Giroverbandes der deutschen Genossenschafhen" (жиросъюза на германските кооперации". Независимо от Шулце-Делич започва Фридрих Вилхелм Райффайзен да създава селски кредитни кооперации в провинцията Райнланд-Пфалц. В самото начало той смята, че заможните слоеве на населението трябва да подпомогнат образуването на сдружения, които да облекчат живота на изпадналите в бедност и парична нужда селяни. Като практикуващ католик той смята, че изграждането на кредитни кооперации трябва да бъде израз на любовта на ближния към изпадналите в нужда и се обръща към заможните слоеве за събирането на първоначалния капитал. Едва след това кредитните кооперации следва да пристъпят към прилагането на принципа на взаимопомощта, самоуправлението и самоконтрола. Първите кредитни кооперации под формата на заемодателни каси сдружения (Darlehenskassenvereine), които Райффайзен организира са в Анхаузен през 1862 г. и Хеддесдорф през 1864 г. През 1869 г. е организирана първата кредитна кооперация със стокови операции, която почти сто години по-късно се използува за прототип на образуваните в развиващите се страни селски кредитни кооперации.
В края на 2000 г. в страната има 1.794 популярни и Райффайзенови банки, 3.812 Райффайзенови стокови кооперации и кооперации за услуги и 1.115 занаятчийски стокови кооперации и кооперации за услуги. 1.794 популярни и Райффайзенови банки имат 17.155 клона и 171.000 служители. Пазарният им дял (измерен като процент от сумата на банковите активи) е 11,8 % или 15,6 % (измерен като процент от сумата на активите на универсалните банки). В кооперативната банкова система се намират 21% от депозитите на индивидуални и корпоративни клиенти, 17 % от кредитите, 7 % от ценните книжа, закупени от институционални и индивидуални инвеститори и предоставени за управление, 16 % от инвестиционните фондове, 25 % от кредитите за жилищно строителство и 25 % от кредитните карти. В края на 2000 г. германските кооперативни банки за раздали кредити за 332 милиарда евро, депозитите надхвърлят 405 милиарда евро, като 207 милиарда евро от тях са под формата на спестовни влогове. Сумата на активите на популярните банки и на Райффайзеновите банки надхвърля 535 милиарда евро. 75 % от всички търговци, 80 % от селскостопанските производители и 60 % от занаятчиите в страната участвуват в дяловия капитал на германските кооперативни банки.
Германските кредитни кооперации са отчасти двустепенно, отчасти тристепенно организирани. Местните, регионални кредитни кооперации, популярни банки и Райффайзенови банки са регистрирани като кооперации по кооперативния закон и са акционери на три централни банки - Genossenschaftliche Zentralbank, Frаnkfurt, Westdeutsche Genossenschaftliche Zentralbank, Duesseldorf u DG BANK Deutsche Genossenschaftsbank AG, Frankfurt, като първите две са основни акционери на последната, която изпълнява и функциите на централна банка за всички кредитни кооперации във ФРГ. През септември Genossenschaftliche Zentralbank, Frankfurt и u DG BANK Deutsche Genossenschaftsbank AG, Frankfurt се сливат. Новата банка се се регистрира под името Deutsche Zentral-Genossenschaftsbank, Frankfurt. Това сливане е следствие на стремежите да се премахне средното звено в организационната структура на кредитните кооперации. Новата банка ще изпълнява функцията на централна банка на около 1.400 популярни и Райфайзенови банки в Германия. Тя ще бъде свързващото звено между отделните банки и германските и международни парични и капиталови пазари, ще бъде инвестиционната банка за кооперативната банкова система, ще развива финансиране на външнотърговската дейност на клиентите на отделните банки, управление на имуществото на институционални и индивидуални клиенти (asset management & private banking). С активи за повече от ЕUR 360 милиарда те е шестата по големина банка на Германия.
В системата на кооперативните банки има редица специализирани банки и финансови компании, които се намират в пряка собственост на банките или техните регионални банки и на двете централни банки във Франкфурт и Дюселдорф. Deutsche Genossenschafts-Hypothekenbank AG und die Muenchner Hypothekenbank АG са водещи финансови институти в областта на ипотечния кредит, жилищно-спестовната кооперaция Schwaebisch Hall AG e най-голямата в страната, R + V Versicherung AG e застрахователна компания със значителен пазарен дял на пазара за застраховки живот и за имуществени застраховки, Union Investment-Gesellschaft и Deutsche Immobilien Fonds AG (DIFA) са едни от най-големите германски инвестиционни фондове. Сумата на активите на популярните банки и Райфайзеновите банки, техните регионални банки, централната банка, на техните специализирани банки и финансовите институти надхвърля в края на 2000 г. 920 милиарда евро. Популярните банки и Райффайзеновите кооперации работят като универсални банки и могат да извършват всички допустими от банковия закон операции Те са задължени по силата на кооперативния закон да подпомагат своите членове. По смисъла на кооперативния закон всеки вид кооперация се разглежда като подобна стопанска организация, имаща за цел да подпомага членовете й при решаването на проблемите свързани с тяхната самостоятелна стопанска дейност или с техните домакинства.
Членовете на кредитните кооперации носят ограничена материална отговорност не само в рамките на тяхното дялово участие, но и в рамките на допълнителна сума (Haftsummenzuschlag), определена като процент от дяловия капитал. Като правило тази допълнителна сума не може да бъде по-висока от размера на дяловия капитал. Въвеждането на тази допълнителна материална отговорност е продиктувано от необходимостта за укрепване на кредитоспособността на популярните банки и Райффайзеновите банки, тъй като сумата на допълнителната материална отговорност се включва при определянето на собствените средства и по този начин разширява тяхната капиталова база. В германските кредитни кооперации е налице голямо разнообразие при максимално възможния броя дялове, които членът-кооператор може да притежава. Този брой се регламентира от устава на всяка кредитна кооперация. Тъй като дяловият капитал е част от капиталовото ядро (core capital), кредитните кооперации, които десетилетия наред страдат от относително ниското равнище на капитализация, започват след изменението на банковия закон през 1994 г. да поощряват подписката на повече дялове. Поради високите дивиденти, които те плащат (в повечето случаи между 6 и 8 %), той се превръща в интересна форма на инвестиция. Стига се до абсурдната ситуация, че се появяват т.н. ловци на дивиденти, хора, участвуващи в повече от една кредитна кооперация е единствената цел да получават дивиденти, без да осъществяват стопански оборот с кредитните кооперации (за алиби те правят един минимален депозит от 5 марки). При това инвестицията в дялов капитал в отличие от инвестициите в облигации и особено в акции е безрискова (вътрешно кооперативната система за подпомагане на изпаднали в трудност кредитни кооперации не позволява техния фалит, което се потвърждава и от факта, че в Германия нито една кредитна кооперация не е фалирала след 1945 г.). Възможността да се притежават повече дялове довежда от една страна до укрепване на капиталовата база (има множество популярни банки и Райффайзенови банки, чиито собствени средства са 30-35 % от пасивите им), но и до значителни капиталови разходи в резултат от изплащането на висок дивидент В края на 90-те години се забелязва тенденция на ограничаване на максимално възможния брой акции чрез изменение на уставите на кредитните кооперации. За да се избегне ситуацията, при която членовете-кооператори са заинтересовани единствено в получаването на дивиденти, някои кооперативни банки започват да принуждават своите членове или да върнат обратно своите дялове или да увеличат своя стопански оборот, действие което противоречи на закона за защита на потребителите, но е в духа на кооперативния закон, който предоставя на кооперацията правото сама да дефинира случаите на принудително прекратяване на членството.
Процесът на концентрация в германската кооперативна банкова система се засилва в края на 90-те години. Със сливането на банки, намиращи се географско съседство, се цели да се преодолее един от присъщите за цялата кооперативна система недостатъци - ниският среден размер на активите (средният размер на активите на кооперативните банки е най-нисък в сравнение с този на спестовните каси, които са най-големият сектор на германската банкова система, и на търговските банки. Ниският размер на банковите активи води не само до по-високи разходи, които се отразяват негативно на тяхната рентабилност, но и до задържане на процеса на вътрешно формиране на капитала чрез отчисления от печалбата за резервните фондове. По-слабата капитализация на кооперативните банки ограничава възможността за техния органичен растеж, спъва диверсификацията на доходите като един от най-важните инструменти за стабилизация на доходите и ограничаване на влиянието на конюнктурния цикъл върху тяхната рентабилност. Освен това по-малките банки не са в състояние да инвестират достатъчно в информационни технологии, които са в основата на оптималното съчетание на различните форми на дистрибуция на банковите продукти и услуги чрез клоновата мрежа и каналите на електронното банкерство. Затова чрез сливане на кооперативни банки се цели достигането на оптимална величина, известна в икономическата литература като "критическа маса", която да позволи преди всичко укрепване на пазарния дял на регионалните пазари, разширяване на продуктовата палета оптимизиране на взаимоотношението с клиентите (economies of scope), стабилизация на доходите и намаляване на разходите (economies of scale). Редица изследователи са на мнение, че оптимален е размерът на тази кооперативна банка, която има около 500 милиона евро и 11 клона. За да бъдат в състояние на продължат да осъществяват своите от кооперативния закон определени функции на подпомагане на своите членове, кооперативните банки трябва да увеличат своята конкурентноспособност, която в крайна сметка се отразява в цената на предлаганите от тях продукти и услуги. Независимо, че много от икономистите в Германия са на мнение, че най-големият недостатък на кооперативната банкова система е нейната децентрализирана структура, не може да се отбегне факта, че едно координирано взаимодействие двете централни банки (въпрос на време е сливането на централната банка в Дюселдорф с централната банка във Франкфурт) и регионалните банки, проявяващо се в оптималното съчетание на функциите на централните банки като "производители" на банковите продукти и услуги и регионалните банки като техни "дистрибутори" в условията на силно присъствие на кооперативните банки на регионалните пазари е предпоставка не само за здрав органичен растеж на целия сектор, но и за по-голяма конкурентоспособност. Това оптимално съчетание може да се постигне само чрез "outsourcing" и "contracting", които от своя страна предполагат също и преход от разглеждането на банковата дейност като производство и дистрибуция на банкови продукти и услуги към организация на банковата дейност като процес на взаимодействие между банката и нейните клиенти. Този процес е по своята същност форма на обмяна на информация, която позволява на двете страни да намерят оптимално удовлетворяване на потребностите на клиентите при възможно най-ниски разходи за двете страни. Децентрализираната структура на кооперативната банкова система е в състояние по-бързо да преодолява информационните асиметрии, което в крайна сметка е в основата на нейната досегашна и бъдеща конкурентоспособност.