КРЕДИТНО-СПЕСТОВНА КООПЕРАЦИЯ
"РУСЕНСКА ПОПУЛЯРНА КАСА"
ВЪЗСТАНОВИТЕЛ И ПРАВОПРИЕМНИК НА РУСЕНСКАТА ПОПУЛЯРНА БАНКА





 

Развитието на банковия сектор във Франция пред 90-те години се характеризира с настъпление на кооперативните банки и изменение на съотношението силите между тях и търговските банки в тяхна полза.
През втората половина на 90-те години, с утвърждаването на управленческия модел за увеличаване на пазарната стойност на акционерното участие (shareholder value concept) се разпространява погрешното мнение, че кооперативните банки са отживелица от миналото и че те не са в състояние да се приспособят към глобализиращия се свят и "новата икономика". Най-силно опровержение на това погрешно схващане е развитието на кооперативните банки във Франция. Те не само разширяват обхвата и обема на своята дейност, но закупуват и едни от своите най-големи конкуренти (през 1996 г. централната банка на селските кредитни кооперации Credit Agricole закупува инвестиционната банка Banque Indosuez, през 1997 г. популярните банки заедно със своята централна банка - Banque Natexis, през 1998 групата на взаимоспомагателните каси Credit Mutuel - Credit Industriel et Commercial), при това без да имат право да използуват своите акции като средство за платеж. С тези покупки кооперативните банки увеличават не само своето пазарно присъствие (в края на 2000 г. относителният дял на кооперативните банки в съвкупните банкови активи във Франция е над 60 %), но и получават достъп до един пазарен сегмент, фирмените клиенти, където до този момент те имат относително нисък пазарен дял.
Кооперативните банки са водещи преди всичко на пазара на масовите банкови услуги, в работата с физически лица и малки и средни фирми. Освен това те своевременно се насочват към пазара на застрахователните услуги и постепенно се превръщат в "супермаркети" за финансови услуги. В това отношение те значително изпреварват търговските банки и завоюват силни пазарни позиции. Второто голямо предимство на френските кооперативни банки по отношение на търговските банки е тяхната децентрализирана структура, тяхното присъствие на местните пазари и особено това, че техните клиенти за едновременно и техни собственици. Собственикът мисли и действува в дългосрочна перспектива. Той е заинтересован в дългосрочни взаимоотношения със своята банка, в качеството и конкурентноспособността на предлаганите от нея продукти и услуги.
Третото им предимство е, че те се ползуват с някои предоставени им от държавата привилегии. Те имат правото да предлагат данъчно привилегировани спестовни книжки Livret A и Livret blue, както и да приемат предоставени на нотариуси за доверително пазене и управление парични и финансови активи, което способствува за формирането на силна депозитна база и вследствие на това на значителен кредитен ресурс. Освен това кооперативните банки не са така силно ангажирани в операции на международните парични и капиталови пазари, както и във финансирането на недвижимости и поради това не са принудени да отписват необслужвани кредити както търговските банки в случай на финансови кризи.
Групата на популярните банки във Франция е финансовата институция на дребните търговци, занаятчии и дребни индустриалци. Тя е петата по величина на активите банкова група в страната и е организирана като двузвенна система, състояща се от 30 регионални популярни банки и централна популярна банка като клирингова банка на регионалните банки. Секторът на френските популярни банки има почти два милиона членове, 2.145. клона и агенции, 2.607 банкомата, повече от 5 милиона клиенти, 32.621 служители. Сумата на активите на целия сектор е 186 милиарда евро. Освен това популярните банки управляват финансово имущество за още 60 милиарда евро (това имущество не се отразява на техните счетоводни баланси) както съхраняват ценни книжа на индивидуални, корпоративни и институционални клиенти за 259 милиарда евро.
Първата популярна банка във Франция е образувана през 1878 г. в Ангерс. Те възникват с цел осигуряването на дребните търговци, занаятчии и дребни индустриалци с краткосрочен кредит за оборотни средства. В началото на 1914 г. в страната има над 300 популярни банки. През 1917 г. една значителна част от тях фалират. В последствие, за да се избегнат възможни фалити, френското правителство учредява Камарата на популярните банки (Chambre Syndicale des Banques Populaires) като институция за контрол на популярните банки. През 1998 г. популярните банки закупуват търговската банка Banque Natexis. Извършва се сливане на оперативната дейност на централната банка Caisse Centrale des Banques Populaires с тази на Banque Natexis и новата банка се преименува в Natexis Banques Populaire. Отделите за координация на работата с регионалните популярни банки на вече бившата централна банка Caisse Centrale des Banques Populaires се сливат с Chambre Syndicale des Banques Populaires в Banque Federale des Banques Populaires. Последният поема функциите на кооперативен съюз с право да извършва ревизия на регионалните популярни банки и действува като холдингова компания на централната банка Natexis Banques Populaire.
Banque Federale des Banques Populaires одобрява изменението в уставите на регионалните популярни банки, дава съгласие за промяна в техните ръководства, определя стратегическото развитие на цялата система, осъществява контрол върху управлението на риска в регионалните популярни банки. От средата на 60-те години те се развиват като кредитна институция на дребния бизнес. В последствие те се насочват към дребния вложител и разширяват своите операции на пазара за масови банкови услуги. В настоящия момент популярните банки са типична финансова институция на дребните и средни предприятия. Кредитите, предоставени на тази основна група клиенти е почти 40 % от всичките раздадени кредити. Популярните банки са финансовият институт на държавните служители и представителите на свободните професии. Групата има пазарен дял на депозитите от 7,5 % , на кредитите от 7,1 %, на продадените застраховки от 5,4 % и управлява инвестиционни фондове с активи за 8,5 милиарда щатски долара.
Системата на кооперативния кредит се оказва толкова ефективна, че френското правителство решава да преобразува държавните спестовните каси в кредитни кооперации.
Към регионалните спестовни каси се сдружения, Societe Local d'Epargne (SLE), които са правоприемници на спестовните каси и бъдещи кредитни кооперации. Тези сдружения трябва да продадат до края на 2003 г. 122 милиона дялове по цена 20 евро за дял. Счита се, че в края на 2003 г. новоизгражданите кредитни кооперации ще имат около 4 милиона членове.
Приходите от продажбата на дяловете не ще останат в кооперациите, а ще бъдат предоставени на бюджета. Те са своего рода форма за обезщетение на бившия собственик на спестовните каси, държавата.
Дяловете могат да бъдат закупувани без ограничение както от физически, така и от юридически лица. Предвидени са обаче две ограничения: могат да се закупуват дялове само от една кредитна кооперация и броят на гласовете в общото събрание не се определя от броя на закупените дялове, а по кооперативния принцип "един член - един глас". Системата на кооперативния кредит се оказва толкова ефективна, че френското правителство решава да преобразува държавните спестовните каси в кредитни кооперации. По този начин се изключва възможността кредитните кооперации да бъдат овладени от институционални инвеститори или от отделни лица.
За 41.000 служители и пенсионери на спестовните каси е предвидена отстъпка от цената за дял. За тях са заделени 10 % от всичките дялове
Само 10 % от дяловете могат да бъдат закупени от общините и общинските фирми. Тяхното присъствие като членове-кооператори е желано, но целта е да се ограничи тяхното влияние в управителните органи на кредитните кооперации. Създадените сдружения (SLE) гарантират номиналната стойност на дяловете. Закупените дялове могат да се продават обратно по цената на покупката и с това се отличават от акциите. Върху дяловете ще се изплащат дивиденти. Очаква се техният размер да се ориентира към размера на дивидента, изплащан от селските кредитни кооперации. В настоящия момент 34 спестовни каси управляват банкови активи за повече от 200 милиарда евро, техните собствени средства са 8,7 милиарда евро (по данни за 1999 г.)