КРЕДИТНО-СПЕСТОВНА КООПЕРАЦИЯ
"РУСЕНСКА ПОПУЛЯРНА КАСА"
ВЪЗСТАНОВИТЕЛ И ПРАВОПРИЕМНИК НА РУСЕНСКАТА ПОПУЛЯРНА БАНКА





 

Кредитните кооперации заеха и заработиха в своя собствена пазарна ниша, формирала се като обединител на личните интереси на конкретни физически лица / дребни предприемачи, търговци и др./. Доста по-различен е обсегът на дейност на търговските банки. Те са капиталови сдружения за постигане на определени стопански цели. Това предопределя различията в кредитната политика, която при кредитните кооперации е насочена към започващите дейността си производители и търговци. Подобен вид заемна дейност не е перспективна за търговските банки и тази незаета досега пазарна ниша е отредена за кредитните кооперации.
В основата на кредитната кооперацията е стопанското проспериране на нейните членове. Не увеличаването на печалбата на кооперацията, а оптимизация на доходите на нейните членове чрез стопанисването на кредитната институция е цел на кооперативното сдружение. Тя е и в основата на всеки вид кооперация. Това е и причината кредитните кооперации да работят с по-ниска печалба и да имат сравнително по-ниски разходи от търговските банки, което им позволява да осигури за своите членове лесно достъпни и ниско лихвени заеми и едновременно с това по-висок доход за спестяванията им.
Членовете на кредитните кооперации са едновременно нейни собственици и клиенти. В съответствие с принципа на самоуправлението членовете-кооператори сами разработват и приемат устава на своето съвместно предприятие, избират органите за управление и контрол. Следствие на принципа на самоуправлението е принципът на отговорността на членовете-кооператори за тяхното съвместно предприятие, която се проявява в съществуването на ограничена и неограничена отговорност. С поемането на отговорност за задълженията на съвместното предприятие за члена-кооператор се създава не само възможността, но и необходимостта да оказва влияние върху стопанската политика на кооперацията, а също така да осъществява контрол върху дейността на стопанското ръководство на кооперацията.
Кредитите кооперации се изграждат на локален принцип, като акумулираните спестявания се инвестират в същото населено място и по този начин подобряват икономическата среда в съответния регион. При търговските банки средствата се акумулират чрез централите им и се насочват в региони където има финансов интерес банката.


Популярните каси, така както и популярните банки в основата си се подчинени на кооперативните принципи на Шулце-Делич. Тези принципи, на основата на които Шулце строи своята кооперативна система са от икономическа и социално-политическа гледна точка не само валидни за съвременната стопанска система, но те придобиват все по-голяма актуалност в условията на глобализацията. Тези принципи са израз на либерално икономическо мислене и социално поведение и поставят индивида като свободен, осъзнаващ своята отговорност пред самия себе си и пред обществото стопански субект. Свободата на индивида е от първостепенно значение за създаване на кооперации, в които индивидите без да изпадат в зависимост един от друг, намират тази форма на взаимопомощ, която способствува за удовлетворяването на техните стопански интереси, които те не биха могли да удовлетворят сами. В кооперацията чрез осъществяването на принципа на взаимопомощ се създават условия не само за ограничаване на екзистенциалните опасности за индивида като стопански субект, но се създават условия преди всичко за неговото разгръщане и проспериране. При това кооперацията с нейния демократичен принцип на управление не позволява егоизмът на нейните членове да придобива уродливи форми, а съдействува за оптималното съчетаване на интересите на индивида с другите членове-кооператори. Шулце разглежда принципа на взаимопомощта от гледна точка на възможността чрез нея индивидът да бъде в състояние на помогне преди всичко на самия себе си. В този смисъл в основата на взаимопомощта е желанието за самопомощ, която се проявява в желанието на члена-кооператор, с помощта на кооперацията, чрез взаимодействие с другите членове-кооператори и чрез общо стопанско предприятие да постигне своите стопански цели.
Самопомощта следва да се разбира като цел на индивида, чрез участието си в кооперацията да помогне преди всичко сам на себе си за решаването на своите стопански проблеми, а не проблемите на другите членове-кооператори. Именно това отличава кооперативната взаимопомощ от принципа на колективната взаимопомощ, залегнал в системата на кооперацията при централизираното планово стопанство. С други думи, принципът на взаимопомощта според Шулце се базира на индивидуализма на членовете-кооператори. Това, които ги обединява е желанието чрез кооперацията да решат своите индивидуални стопански проблеми, а не постигането на определени общи цели.
В основата на кооперацията според Шулце е нейното предназначение да способствува за стопанското проспериране на нейните членове. Не увеличаването на печалбата на кооперацията, а оптимизация на доходите на нейните членове чрез стопанисването на общо предприятие (банка, търговско предприятие за съвместни покупки и продажби, съвместно производствено предприятие и т.н.) е цел на кооперативното сдружение. Тя е в основата на всеки вид кооперация. За кооперацията е много важно нейните членове да бъдат едновременно нейни собственици и клиенти. Този принцип на идентичността се проявява във всички видове кооперации и определя тяхната двойствена натура като сдружение на индивиди и на стопанско предприятие.
Основен стълб на кооперативната система на Шулце е взаимопомощта, свободната воля на група индивиди да обединят своите ресурси, за да могат чрез съвместно предприятие да подобрят своето материално положение. Шулце категорично отхвърля помощта от вън за създаването на кооперации не поради принципиални причини, а преди всичко поради опасността така създаваните кооперации да не могат да изпаднат в зависимост от тези, предоставили средствата за организиране на кооперациите. Според Шулце кооперациите са най-пригодната форма за решаване на социалните проблеми в обществото.
Кооперациите са съсобственост на нейните членове, което определя другия стълб на кооперативната система на Шулце - принципа на тяхното самоуправление Членовете имат правото да членуват неограничено в кооперацията, както и да я напуснат по собствено желание, запазвайки правото да получат обратно не само внесените при постъпването им средства (в парична или веществена форма), но и в някои кооперация дори част от капитализираните печалби (тук следва да се подчертае, че тази практика е крайно рядко разпространена поради нежеланието на самите членове-кооператори да се ерозира капиталовата база на техните съвместни предприятия при масово прекратяване на членството). В съответствие с принципа на самоуправлението членовете-кооператори сами разработват и приемат устава на своето съвместно предприятие, избират органите за управление и контрол.
Следствие на принципа на самоуправлението е принципът на отговорността на членовете-кооператори за тяхното съвместно предприятие, която се проявява в съществуването на ограничена и неограничена отговорност. С поемането на отговорност за задълженията на съвместното предприятие за члена-кооператор се създава не само възможността, но и необходимостта да оказва влияние върху стопанската политика на кооперацията, а също така да осъществява контрол върху дейността на стопанското ръководство на кооперацията. С други думи, кооперативната система на Шулце се опира на три принципа: самопомощ, самоуправление и самоотгоговорност.
Имайки предвид широкото разпространение на кооперациите и особено на кредитните кооперации в света, работещи по принципите на Шулце може да се каже, че неговото име с право може да се нареди към плеядата икономисти, оказали огромно въздействие върху развитието на световната икономика от края на 19. век до ден днешен .
Кредитните кооперации биват два вида: кредитните кооперации, членовете на които са заети в различни сфери на икономиката и различни професии, и кредитните кооперации с определен професионален, социален, конфесионален и т.н. състав. От последния вид широко разпространение намират кредитните кооперации на държавните служители, на лекарите и аптекарите, на представителите на свободните професии, на служителите и работниците на крупни фирми и т.н. Основната членска маса на кредитните кооперации се състои от занаятчии, дребни търговци, дребни и средни индустриалци, притежатели на хотели и заведения за обществено хранене, представители на свободните професии, наемни работници и т.н. В много кредитните кооперации членуват също така земеделски стопани. В кредитните кооперации членуват предимно лица, които имат определен стопански интерес. Но те не са затворени и за лица без такъв интерес, т.е за тези, които имат нужда от кредит за потребителски цели.
В сравнение със земеделските кредитните кооперации имат значително с по-многочислен брой членове-кооператори. Има кредитните кооперации с десетки хиляди членове-кооператори. Те също така обхващат и по-големи територии. Кредитната кооперация е кредитен институт за събиране и преразпределение на паричен капитал. Собствените й средства се състоят от дялов капитал и резервни фондове. Набирането на дяловия капитал и формирането на резервните фондове се осъществява в процеса на разрастването на стопанската дейност на кредитната кооперация. Развитието на кредитната кооперация е под силното влияние на икономическия цикъл. В периодите на икономически възход те формират печалба, по-голямата част от която капитализират под формата на резервни фондове, за да могат в условията на икономически спад да бъдат в състояние на отпишат увеличаващите се необслужвани кредити, без да подлагат банката на екзистенциална опасност.
В периода на тяхното ускорено разпространение в началото и през първата половина на 20. век много от кредитните кооперации прибягват до увеличаване на дяловия си капитал чрез удържане на една част от предоставяните от тях кредити. Този метод за набиране на дялов капитал води до неговото бързо и значително увеличаване. Слабата му страна е, че формирането на дяловия капитал се осъществява не чрез реални вноски на членовете-кооператори. Не винаги кредитополучателят е в състояние да върне взетия от него кредит и счетоводно вписания му дял не се превръща в реална вноска. Този метод проявява своите недостатъци особено по време на икономически спад. Противоречието обаче не изглежда така неразрешимо и се прилага от много кредитните кооперации десетилетия наред. В съвременните условия този метод на формиране на дяловия капитал почти не се среща. Но той може да бъде успешно прилаган в страни, където се създават или възраждат кредитните кооперации. Между дяловете на отделните членове на кредитните кооперации съществуват значителни различия относно техния размер. В кредитните кооперации обикновено не съществуват ограничения за броя на дяловете, които член-кооператорът може да притежава, но в общото събрание на кредитната кооперациия всеки кооператор, независимо от размера на неговия дялов капитал участвува с един глас.
В отличие от земеделските кредитни кооперации градските кредитните кооперации разполагат с по-значителни собствени средства като следствие на по-големия брой членове и поради по-голямата икономическа сила на техните членове, сред които преобладават представителите на стопанските среди от града. Основен източник на средствата на кредитните кооперации са заемните средства. Те биват: влогове на граждани и юридически лица, на институционални инвеститори, корпоративни ценни книжа, емитирани от кредитните кооперации и пласирани на паричния и капиталов пазар, а също така краткосрочни, средносрочни и дългосрочни кредити, които кредитните кооперации вземат на междубанковия пазар (национален и международен). Главният източник на влоговете на кредитните кооперации са свободните парични средства на гражданите и юридическите лица, които тя приема под формата на безсрочни, срочни и спестовни влогове. Набирането на тези средства кредитните кооперации осъществяват чрез тяхната клонова мрежа. В условията на все по-широкото разпространение на електронното банкиране те набират все по-значителни средства по електронен път (тук следва да се отбележи, че в редица страни кредитните кооперации са водещи в областта на електронното банкиране и чрез комбинацията на традиционните форми за набиране на влогове чрез клоновата мрежа и по електронен път те оптимизират своите разходи, което води до тяхната висока рентабилност).
За кредитните кооперации влоговете са най-евтиния кредитен ресурс и затова на тяхното набиране те отделят изключително голямо внимание. В тази връзка от особено значение е размерът на лихвения процент. В началото на и до средата на 20. век кредитните кооперации прилагат относително по-високи лихви (към плащането на по-високи лихвени проценти прибягват обикновено по-малките и не дотам утвърдените на пазара кредитните кооперации), което в днешните условия е почти невъзможно. Съвременните кредитните кооперации се стремят чрез предлагане на цялата гама от финансови продукти и услуги на конкурентноспособни цени да привличат свободните средства на гражданите и фирмите, без да могат да плащат по-високи лихви, което е невъзможно не само поради необходимостта да формират достатъчна печалба, но и поради съществуващата правна уредба в редица страни, която третира плащането на по-високи лихви като форма на нелоялна конкуренция. Обща тенденция в съвременния свят е промяната в поведението на спестителите, които се насочват към влагането на своите свободни парични средства в ценни книжа, носещи им значително по-висок доход отколкото влоговете. Това води до намаляване темпа на растеж на влоговете в кредитните кооперации, а в редица страни и до тяхното абсолютно намаляване. Все повече кредитните кооперации емитират по-високодоходни корпоративни ценни книжа, за да могат да удовлетворят своите нужди в кредитен ресурс. Въпреки това, набирането на влогове остава първостепенна задача на кредитните кооперации. Основна стопанска функция на кредитните кооперации е предоставянето на кредит на техните членове, причината поради която те са възникнали. В условията на строга регламентация на банковото дело след Втората световна война в редица страни отпускането на кредити от кредитните кооперации се ограничава до кръга на техните членове. В условията на либерализиране на паричните и капиталовите пазари това ограничение отпада и кредитните кооперации получават възможността да разширят своята кредитна дейност и по отношение на техните нечленове, т.е. широката публика. Основна форма на предоставяния от кредитните кооперации кредит е краткосрочният кредит. Това произтича както от краткосрочността на преобладаващата част на заемния й капитал, но така също и от необходимостта да се предоставят кредити на възможно повече нуждаещи се. Само когато раздаваните кредити се връщат редовно и в кратки срокове, само тогава средствата могат да бъдат оползотворени за по-нататъшно кредитиране. Затова кредитните кооперации упражняват постоянни усилия за провеждането на "кредитно възпитание" по отношението на своите членове и клиенти. За това служат предварителният (оценка на кредитоспособността на кандидатствуващия за кредит) и последващият контрол на кредита, непрекъснатият контакт с кредитополучателя и т.н. Принципът на краткосрочност на раздаването от кредитните кооперации кредити не е абсолютизиран. Много голяма част от отпусканите краткосрочни кредити се пролонгират. През последните десетилетия нараства относителния дял на дългосрочните, инвестиционни по своя характер кредити.
Формите, под които кредитните кооперации предоставят кредити се отличават с голяма разнообразие и колкото по-развити са парично-кредитните отношения в отделната страна, толкова по-голямо е това разнообразие. Относително висок е относителният дял на кредитите по текуща сметка, които имат преди всичко за цел да финансират оборотните средства на дребните и средни фирми. Широко се използуват всички форми на менителничен кредит - преки полични задължения, дисконт и кредити срещу залог на менителнични ефекти и други. Една особена форма на менителничния кредит е акцептът от страна на кредитната кооперация на издаден от кредитополучателя менителничен ефект. Значително място заема съща така и гарантираният кредит (поръчителство, ипотека, залог на движимо имущество и т.н.). Особено след Втората световна война значително разпространение получава потребителския (консумативен кредит). Първоначално потребителският кредит има за цел да финансира покупките на клиентите на занаятчиите. В процеса за премахване на ограниченията за кредитните кооперации да предоставят кредити само на своите членове те стават достъпни за широката публика и увеличават обема на потребителския кредит. Развиват се бланко-кредита (кредит без обезпечение) и гарантираният кредит (с поръчителство, чрез залог на заплатата и т.н.). Кредитните кооперации имат относително рестриктивно отношение към кредитните нужди на държавата, общините и техните стопански организации. През последните десетилетия значително намаляват инвестициите в държавни ценни книжа. Кредитните кооперации се стремят да поддържат сравнително малък портфейл от държавни ценни книжа преди всичко цел осигуряването на достатъчна ликвидност и на възможността за осъществяват операции пасион (repurchase agreements). Те участвуват във финансирането на гарантирани от държавата или общините инфраструктурни проекти главно за да поддържат публичност на своето пазарно присъствие и техния относителен дял в предоставяните кредити (в повечето случаи под формата на консорциални кредити) е незначителен. Те също така избягват да предоставят кредити на предприятия от държавния сектор. Кредитните кооперации виждат своето предназначение да осигуряват достатъчно кредитни ресурси преди всичко на своите членове, а не във финансирането на държавния сектор. Те също така избягват да придобиват съучастия във фирми извън банковата и финансова сфера. Кредитните кооперации осъществяват паричния оборот на техните членове и клиенти, като поемат събирането и инкасацията на техните членове, извършват плащанията, изравняванията между длъжници и кредитори. В страни с развит паричен и капиталов пазар те са едни от най-важните посредници в търговията с ценни книжа. Те също така управляват инвестиционни, пенсионни и други фондове, в тясно сътрудничество със застрахователни компании продават чрез своята клонова мрежа всички видове застрахователни полици. През последните години нараства тяхното присъствие в областта на инвестиционното банкерство. Те са водещи при емитирането на акционерен капитал при преобразуването на малки и средни фирми в акционерни дружества както и при увеличаването на капитала на такива фирми чрез емисията на млади акции или на сурогати на собствения капитал, корпоративни ценни книжа, в структурирани финансирания и проектно финансиране.